Трансформации на социалните науки

Мисля, че няма да бъде пресилено да определя междинния доклад ... който  диагностицира теоретически с дълбочина,  прецизност и добре темперирана многостранност фундаменаталните трансформации на социалните науки - като едно изключително постижение и солидна предпоставка за емпирическо очертаване на локалната проблематика. Нещо повече - като оригинална систематизация, необходима за много хуманитарни и социални учени, които добре усещат кризата и формиращите се включително посредством многогодишни реформи нови режими за легитимиране и институционализиране на социалнонаучните знания, на управляемостта им, но не разполагат с инструменти, за да артикулират разумно и без екцесите на празното апологетизиране и безсъдържателното критикарство това, което ни се случва.

Авторите компетентно /компетентност във впечатляващо много и различни зони на хуманитарното и социалното знание/, убедително, с ясно проследяване на свързаностите между различните процеси и констелации от отношения, без нито една излишна дума, но и без недостигаща,  със  значителен брой впечатляващи и убедителни примери – много сполучливи са анализите на предефинирането на знанията за историята и за литературата – очертават контурите на една нова епистема, показвайки по-общите симптоми на капитализирането на знанието като рационалност, която надхвърля промените единствено в социалните науки. Те съпоставят това с логиката на други епистеми или фази на късномодерната епистема – раждането на дисциплините и съответно на дисциплинарното общество и пр., като така успяват да показват различни причини за различни типове трансформации. При това, без груб социологизъм, както това често се случва.

Могат да се посочат много приносни моменти в обяснението и проследяването на процесите – като например артикулирането посредством механизмите на неолиберализма на трансдицплинарното знание като стойност /стр 55 и сл./, проследяването на ефектите на неолибералната „понятийна решетка” / стр 58 и сл./, евристичното въвеждане на идеално-типическата опозиция дар-договор в зоната на науката,  критичния анализ на новите „слогани” за т.нар. човешки капитал, оригиналното свързване с „новите форми на сигурност”, идеята за ситуираността, социалната вкорененост на знанието, критиката на неолибрелните механизми за атестиране на научната дейност, като напр. импакт фактора,  идеята за баланса между права и справедливост...

Струва си – мисля - повече да се разработи понятието „социален капитал” и връзката дар-социален капитал, социален капитал и благотворителност днес. Един последовател на Пиер Бурдийо откроява новата логика на връзката благотворителност – социален капитал, като показва, че благотворителността на фондациите на Сорос, Бил Гейтс или Тед Търнър качествено  се различава от благотворителността на фондациите Рокфелер, Форд и пр /имам предвид например книгата „Социология на Уолстрийт, на Никола Гюийо/. Оттук е добре експлицитно да се дискутира въпросът за „деинституционализацията”, от чия гледна точка се говори за деинституционализация, клише употребявано от финансиращите институции или действително става дума за деинституционализация?  ...

Централните тези за дара, за знанието като дар, ме карат да се питам не е ли прав все пак Пол Файерабенд в  аргументацията си на тезата за опасното срастване на науката и държавата. Интерпертацията на идеалния тип „ знанието като дар”, противопоставен на знанието като стойност си струва да се дискутира – питам се  не става ли дума тук – в случаите, анализирани от Файерабенд на „държавно съществуване на науката” –  след един първоначален период на размяна от типа дар-дар ,   също така за знание-стойност, но преди да са е случила инверсията на отношението знание – стойност, тоест да се е преминало от логиката от типа „знаие-стойност – знание прим” към логиката от типа „стойност – знание – стойност прим”? Теорията за пътя, който изминават различните социални посредници, която споделям, би направила това именно разграничение на „фазите” в развитието на посредника „знание”, аналогично на посредника „пари”, би показала защо капитализирането не е просто „пари”, защото – както и авторите показват в този значим текст за капитализирането на знанието – парите не са непременно капитал, капиталът не е пари.

доц. Лиляна Деянова